Д-р Савков, управител:Общинските болници учат на истинска медицина, но остават без кадри
.png)
Д-р Савков, какво е финансовото състояние на общинската болница в Лом?
Лечебното заведение е в много добро финансово състояние, като се има предвид положението на много други общински болници в страната, голяма част от които са с дългове и без положителни финансови резултати. Благодарение на средства по програма, свързана с COVID, успяхме да ремонтираме инфекциозно отделение и реанимацията на болницата, както и да подменим болничния асансьор. Затруднение обаче дойде от факта, че ремонтите започнаха в едни условия, след това се стопираха и след това се наложи да съфинасираме със собствени средства проекта. Той започна преди няколко години, а към днешна дата все още от Министерството на здравеопазването, които са бенефициенти по тази програма, не ни е изплатен остатъкът от сумата, който е около 200 000-300 000 лв. Въпреки това, болницата е в положително финансово състояние. Не е лесно да се постигне подобен резултат и той е плод на много икономии, на харчене в минимални размери, на ограничения, които обаче не са за сметка на пациентите. Пациентът не е длъжен да бъде потърпевш в нашата безумна здравна система. Известно е, че Северозападният район е в най-лошо финансово състояние в страната, но ние се стремим да покрием максимално здравните потребности на населението. В Ломската болница не се плаща абсолютно нищо от страна на пациентите. Същевременно се опитваме да подсигурим заплатите за персонала по Колективния трудов договор.
Много общински болници срещат трудности да предложат договорените заплати спрямо спрямо КТД. Каква е ситуацията при вас?
В по-голямата част от нашата болница сме успели да достигнем нивата, които са договорени или поне сме близко до тях. Действително обаче това е трудно и произхожда от факта, че болниците са търговски дружества и освен на Закона за лечебните заведения, ние сме подчинени и на Търговския закон и в този смисъл попадаме на ударите и на двата закона. От една страна се стремим да спазваме здравните норми, а от друга – търговското дружество трябва да е в добро финансово състояние, за да може да съществува. От трета страна, НЗОК подписа и афишира рамков договор с повишени цени на клиничните пътеки, а в същото време се налагат лимитите на лечебните заведения, заради които се водят дела. Казано по друг начин, не ни се дава това, което ние сме заработили. От четвърта страна, от нас се изисква да достигнем нивата на заплати, разписани в колективните трудови договори, но ако не успеем да ги достигнем, ще ни се налагат санкции. Такава държава на абсурдите няма.
Редица болници водят дела срещу Касата за неизплатена надлимитна дейност. Има ли надлимитна дейност в болницата в Лом?
В последния месец сме фактурирани със сума от 60 000 лв. по-малко, това е т.нар. надлимитна дейност. Защо трябва да водим дела, които се точат с години, за да докажем, че колективът е изработил тази дейност и то на фона на галопираща инфлация, която ще стопи тази сума след години, когато излезе съдебното решение в наша полза?
Преди дни Конституционният съд обаче определи лимитите за противоконституционни. Одобрявате ли това решение?
Това решение е абсолютно правилно. Нека кажат управляващите Касата на кой пациент ние да откажем лечение и кого да лекуваме и да имаме разход за това, при положение, че конституцията ни задължава да оказваме помощ на всеки?
В София болниците са над 70, а Вие ръководите лечебно заведение в район, с минимален брой болници, който става все по-обезлюден и за съжаление непривлекателен и за младите специалисти. Накъде ще „избие“ този дисбаланс в здравеопазването ни?
В момента системата е устроена така, че държавата на практика се състои от един град – София, в който вече има над 70 болници. Концентрирането на множество лечебни заведения в един град е добре и не е добре. Добре е, защото там има всички нужни специалисти и апаратура, но и не е добре, защото нямаме добра мобилност при транспортиране на пациента. Ако се наложи да търсим помощ в лечебно заведение в друго място за пациент в спешно състояние, превежането му е почти невъзможно, защото всяка болница се е специализирала за дадено състояние. Това е нещо, което се задълбочава с години, а причината е, че никой не пожела да направи реформа в здравеопазването, абсолютно никой. Системата е тотално сбъркана. На върха на пирамидата стои корпоративната индустрия, която диктува всичко, което трябва да се случи, това е истината и тя не е тайна.
Страдат ли пациентите от тези дисбаланси?
Страдат, разбира се. Кадри в провинцията няма и това е обяснимо. Няма какво да ги привлече, за да дойдат в провинцията. И аз напълно разбирам младите колеги, които нямат желание да дойдат в болниците извън големите градове. В миналото имаше много добре организирана система и се знаеше всяка болница какво поема – Ломската болница е с ранг на почти окръжна болница, имаше четири отделения, в които млади лекари можеха да работят и да специализират. Сега такова нещо няма. А колегите могат да научат изключително много в провинциалните болници, защото там се сблъскват с реалността, там се научава истинската медицина, защото те са сами с пациента и трябва да решат и да реагират и то адекватно. Много пъти са ме питали колеги за тежък случай – “Къде го закара?”. Къде да го закарам, след мен е Дунава. Ние сме се погрижили и сме помогнали. Вие в София имате десетки болници, ще чукате на много врати, все някоя ще се отвори. Аз на коя врата да чукам? На Дунава?
А каква е ситуацията с кадрите в болницата в Лом?
Колективът ни е прекрасен, но както в повечето общински заведения е застаряващ. Ситуацията с кадрите, както в цялата държава, така и в ломската болница, е плачевна. За последните десетилетия никой не посмя да направи някакви съществени реформи в здравеопазването и поради тази причина лечебните заведения са в такова състояние от гледна точка на кадрови ресурс. Кадровият дефицит ще доведе до крах на общинските болници. Хората, които работим в тях, сме в предпенсионна и в пенсионна възраст и само след пет до десет години ние просто ще бъдем принудени да затворим. На практика при нас и пациентите намаляват, защото районът се обезлюдява. Леглата в Ломската болница са 257, реално се използват не повече от 160, което обаче не е малко. Имаме доста пациенти от Белоградчик, от Видин, родилки от различни райони.
Какво трябва да се направи, за да решат тези проблеми?
Нужна е коренна промяна. В Министерството на здравеопазването трябва да има един човек, който не е политически обвързан, който не е обвързан с корпоративната индустрия и който да започне здраво да променя всичко. Трябва да се започне още от студентската скамейка, от финансирането на младите кадри – когато студентът по медицина отиде в лечебното заведение, трябва да е спокоен, че там ще му бъде подсигурено добро заплащане, а не подигравателно такова. Този човек трябва да има спокойствието, че след като завърши шест години обучение по медицина и специализира, ще може да посещава курсове, ще може да се развива. Много неща трябва да се променят и управляващите знаят много добре какво трябва да се направи, но зависимостите водят до тази ситуация.
Достатъчна ли е методиката за допълнително финансиране на общинските болници?
Какво да финансираме като почти нямаме останали доктори и сестри? Кого ще финансираме? Каквото и да се направи, е вече закъсняло. Нужни са кадри, хора. Ще ви споделя разговор с колега – предложих му да дойде в Ломската болница със заплата от 15 000 лв. Отговорът беше – „Сумата е атрактивна, но ще откажа“. Десетилетия наред не е направено първо, второ, трето – студентът да учи спокойно, завършвайки да знае, че ще има възможността да се развива, че ще има възможността да получи достатъчно материално обезпечаване, за да може да се грижи за себе си и семейството си. Сега вече е много, много късно и дори не искам да помисля какво ще се случи след 5-10 години, когато нашето поколение лекари и сестри по естествени причини започне да напуска системата. Да, в София ще има болници и грижи, но София не е държавата, разберете го.
Изоставена ли е Северозападна България от държавата?
Категорично. Отношението на държавата е като ли че този край изобщо не й е нужен.
Интервю с Полина Тодорова, Medical News
